Една история за болките в кръста от първо лице единствено число

И така…………. доста се говори за практики по превенция и профилактика на детското здраве, а аз питам Кой е длъжен и чия е отговорността от НЕ предприемане на мерки при установяване на проблем? 

И така …. малко от първо лице, единствено число, пък дано да съм полезна на тези, които искат да разберат що е то гръбначно изкривяване и колко страшно е то в дългосрочен план!

Ще е дълго, но заинтересованите ще го прочетат, а другите…………
Като човек на почти 39 години със сколиоза и богат опит в областта ще споделя. Когато бях на 18 години след блокаж на гръбнака ми откриха дископатия (цитирам: „Това е невъзможно, само бабичките го имат!“ – думи на рехабилитаторка в столична поликлиника) , и болката минаваше с „малко“ мускулни инжекции, сега вече имам ОЧЕИЗВАЖДАЩА сколиоза, съпроводена с множество „екстри“, които кардинално промениха начина ми на живот.
Със сигурност липсата на предприемане на каквито и да било мерки ме докара на 21 г. в зоната на непрестанни 24 часови болки, които по скалата от 1 до 10, варираха обикновено между 8 и 9. Представете си да живеете в постоянна болка. Повярвайте ми, ставате половин човек. Не сте адекватен в живота си на 100% ама хич. Дадоха ми корсет…. чудесно, ама той обездвижва….. добре, ама с него атрофира мускулатурата и после става още по-зле…… ВЯРНО Е!!!
Казаха ми започни да тренираш, заздрави мускулатурата и ще живееш с по-малко болка, а корсета ще носиш само когато знаеш или планираш да седиш продължително време права или ще имаш някакво натоварване на кръста. ОК. Започнах да ходя на фитнес всеки ден, понякога и по два пъти……….. (болката те кара да правиш ВСИЧКО, повярвайте ми, само и само да спре), започнах наистина да се чувствам по-добре, пък и изглеждах много добре  и хоп поредния блокаж. Направо се парализирах, не можех да мръдна, инжекции директно в мускулатурата на гръбнака (болката е зверска)….

В крайна сметка се свиква с всичко. После две раждания и множество блокажи, болка…. Оправдания много, но тренировките ми ставаха все по-редки……… сещате се деца, живот! След второто раждане ме пратиха и на лечебна гимнастика. Попаднах на страхотен специалист! Благодаря и всеки ден! Тази жена ме научи как и какво да правя вкъщи, да ставам от леглото, как да клякам и да се грижа за себе си, така че да живея с по-малко болка.
Най-голяма паника изпитах когато на голямото ми дете откриха неправилна стойка, на ръба на структурно гръбначно изкривяване (7-годишна възраст)! Ами сега…………… Не исках историята да се повтаря, не искам това за децата си!
………. без повече обяснения, започнах да организирам занимания по Превантивна и лечебно изправителна гимнастика за деца, която прекръстих във времето на HEAL FIT GYMNASTICS!
И двете ми деца я посещават 3 пъти седмично. Малката ми дъщеря започна на 5-годишна възраст, защото забелязах хиперекстензия (преразгънати стави) на ръцете, което изначално е предпоставка за цялостни структурни асиметрии и проблеми в костната система.
„Накратко“ е това!
Надявам се моята история да Ви е от полза и винаги съм насреща за въпроси и съдействие.
Тормозете личните си лекари за направления за ортопед, преглеждайте децата си ако нещо Ви притеснява на всеки 6 месеца, защото колкото по-рано се забележат отклоненията от нормалната физиологична стойка, толкова по-лесно и „бързо“ може да им се противодейства. Само не очаквайте, че за 2 – 3 месеца ще „излекувате“ детето си или ще му се изправи гръбнака с каквото и да било, включително и гимнастика. Нужно е време, постоянство, мотивация за работа и сериозна подкрепа от семейството. Децата имат нужда да се чувстват значими и подкрепяни в това, което правят, защото упражненията в лечебната гимнастика са скучни и трудни за всички. Децата бързо губят интерес…….. това, че ние се опитваме да ги направим интересни е друго, НО най-важното е мотивацията и подкрепата от семейството!
Успех на всички!   

Маруся Иванова